Италианското светилище „Мадона дела Корона“ е известно със своята сгушена в скалите църква, която сякаш виси между небето и земята.
Намира се до малкото селце Спиаци (Spiazzi), което е на един хвърлей от града на любовта Верона и в непосредствена близост до Лаго ди Гарда – най-голямото езеро в Италия.
Изключително популярно през последните години в социалните мрежи, Santuario della Madonna della Corona (на бълг., Светилище на Мадоната на Короната) далеч не е просто място, което да посетиш за красиви снимки и голям брой лайкове. Вместо това то е свещена обител, където можеш да се почувстваш близо до многовековните истории, традиции и вярвания на това отдалечено кътче в Италия.
Преди всичко то е свидетелство за духа на местните хора, тъй като изграждането и поддържането на светилище на малка скална тераса, надвиснала над отвесна пропаст, е знак за рядко срещана в забързаното ни ежедневие отдаденост.
Да посетиш светилището „Мадона дела Корона“ е незабравимо преживяване. То изисква и известна доза физическо усилие, ако решите да стигнете до него пеша, а не с малкия шатъл автобус от Спиаци.
Най-важното е, че посещението на светилището ви дава възможност да оцените красотата на неговото местоположение – високата планина, на чийто отвесен склон е построено, долината, простираща се там долу, извиващата се през нея река Адидже и най-вече църквата в розовооранжев цвят, която изведнъж изниква зад ръба на скалата, с камбанария, протягаща се нагоре към небето.
Първото ми посещение на светилището „Мадона дела Корона“ беше в топъл слънчев ден в разгара на великолепното италианско лято. Планините, покрити с пищна зеленина, се открояваха на фона на небето в наситено синьо.
Вървях по пътя, който води завой по завой от върха, на който е малкото селце Спиаци, до светилището малко по-надолу на отвесната скала. Скоро стигнах до началото на Via Crucis (на бълг., Кръстния път) – поредица от скулптурни групи, изобразяващи страданията на Христос от осъждането му до смъртта му на разпятието.
Скоро след това излязох на мястото, от което се открива панорамна гледка към светилището.
Този пръв поглед към него ме остави без дъх.
И докато се любувах на розовооранжевата църква с нейната неоготическа фасада, обрамчена от буйната зеленина на планините и синьото небе над тях, камбаните в кулата запяха своята обедна песен.
Мелодията – трептяща и сладка – се разнесе над долината и се издигна високо в небето. За миг земята се докосна до рая. Застанала на ръба между тях двете, изпитах чувство на удивление. В сърцето ми разцъфна благодарност за красотата на този свят. Дори отвесното лице на стръмната скала не беше спряло хората да построят дом за своята вяра. С вдъхновение и смелост са създали нещо свое и след това са го опазили през вековете.
Затова в тази статия в блога ми днес искам да споделя с вас полезна информация за това как да посетите светилището „Мадона дела Корона“ в Италия. Превъртете по-надолу, за да прочетете накратко неговата история, да разберете как да стигнете дотам, къде да отседнете наблизо, какви местни специалитети да опитате и дори кои други светилища и забележителности да посетите в района.
Надявам се, че моите полезни и изпитани в практиката съвети ще ви вдъхновят да се отправите към това кътче на Италия и да изживеете едно прекрасно пътуване.
Да започваме!
Светилището „Мадона дела Корона“ – Как да посетим италианската църква между небето и земята
Добавете в Pinterest!
Къде в Италия се намира светилището „Мадона дела Корона“?
Горната карта показва точното местоположение на светилището „Мадона дела Корона“ в Италия. То се намира на стръмен скален склон в Монте Балдо – дълга планинска верига, която отделя източния бряг на езерото Гарда от дълбоката долина на река Адидже.
Светилището се намира на около 650 м от малкото селце Спиаци, което е на половин час път с кола нагоре от град Гарда – едно от най-красивите градчета на брега на езерото Гарда. Околностите на светилището са осеяни с планински хижи, малки мандри и живописни селца (много от които са заселени още през късното Средновековие). Десетки туристически маршрути и екопътеки пресичат близките тучни ливади и гори.
В административно отношение светилището „Мадона дела Корона“ и селцето Спиаци са част от територията на провинция Верона, която принадлежи към североизточния италиански регион Венето. Светилището се намира на около 46 км (по-малко от час път с кола) от Верона.
Заслужава ли си да посетите светилището „Мадона дела Корона“?
The Santuario della Madonna della Corona е едно от най-известните италиански светилища, посветени на Дева Мария.
Построено е на скална тераса, която се издига на 774 м височина и от която се открива гледка към долината на река Адидже. Църквата му е наполовина врязана в скалист склон на планинската верига Монте Балдо. Погледнато отдалеч, светилището изглежда сякаш, че виси между земята и небето отвъд законите на гравитацията. Със своята многовековна история и религиозни традиции то привлича множество поклонници през всички сезони.
Невероятно спокойно място, посещението на светилището оставя дълбоко впечатление. Без значение дали си религиозен, или не, да видиш как розовооранжевата църква изведнъж изниква иззад вертикалната скала, след като завиеш по пътеката, водеща към нея, е преживяване, което те кара да се заковеш на място и за миг или два да изпиташ пълно удоволствие от красотата на този свят.
Когато първоначално написах тази статия в блога си през 2019 г., светилището „Мадона дела Корона“ беше добре познато във Венето и Северна Италия. В празнични дни то привличаше тълпи хора, а през останалото време беше по-скоро спокойно, съзерцателно място.
Оттогава насам популярността му в социалните мрежи нарастна главоломно и днес светилището привлича все повече посетители, които искат да го снимат от всички възможни ъгли. Често срещам цели абзаци, копирани буквално (и без мое разрешение) от тази моя статия, които се използват като текст към снимки и видеоклипове на това специално място в Instagram и YouTube.
Ако решите да посетите светилището, отидете там, за да се насладите на красотата и атмосферата му, а не само за да се похвалите в социалните мрежи. Разходете се по пътеките, водещи до църквата, вдишайте въздуха на горите и планината, оставете сърцето си да се извиси при вида на дълбоката долина и отвесните скали. Потопете се в историята и традициите на светилището, вместо просто да ходите там, защото и другите го правят.
След като прочетат за светилището онлайн и го видят в клип в социалните мрежи, някои хора изпитват разочарование, когато най-накрая стигнат до него. „Това ли е всичко?“, недоволстват те. „Просто една църква!“, добавят други. Ето защо е важно да посетите това специално място по правилните причини – вековна история, прекрасни гледки, ободряваща разходка и възможност да уловите духа на мястото, вместо просто да го използвате като фон за една-две снимки.
Съкратена история на светилището „Мадона дела Корона“
Светилището „Мадона дела Корона“ има дълга история, която се простира векове назад във времето.
Казват, че с тихата си красота това място – макар и невероятно труднодостъпно в миналото – е привличало хората още преди зората на християнството. През 10-и век монаси от манастира „Сан Дзено“ в близката Верона създали обител там, където сега се намира светилището. Те се оттегляли в него от света и живеели в уединение и съзерцание.
До обителта им водела тясна и коварна пътека. Въпреки това красотата и спокойствието на мястото продължавали да привличат хора и през втората половина на 13-и век там вече имало манастир с параклис, посветен на Мадоната от Монте Балдо.
През 1522 г. се случило чудо.
Малка скулптура Пиета̀ (изобразяваща Мадоната, прегърнала мъртвото тяло на Христос), била пренесена с ангелска намеса от Родос до светилището. По онова време островът тъкмо бил превзет от Османската империя.
Съществува обаче и друга версия за това как Пиета̀ се озовала тук. Тя е много по-малко чудотворна от първата, тъй като просто гласи, че статуята е била дарена през 1432 г. от местния феодал Лудовико ди Кастелбарко.
Пиета̀ е изработена от камък от Южен Тирол, висока е 70 см и е широка 56 см. Стои върху пиедестал с надпис HOC OPUS FECIT FIERI LODOVICUS D CASTROBARCO D 1432, който според поддръжниците на втората версия доказва, че статуята е дарена от Лудовико.
Първата църква е построена тук между 1480 и 1522 г. Официално е открита през 1530 г. след посещение на епископа на Верона – Джан Матео Гиберти. През 1625 г. става светилище под името Санта Мария от Монте Балдо. Скоро след това религиозният орден на хоспиталиерите на Свети Йоан започва преустройството на църквата. Този мащабен проект приключва едва през 1680 г.
Оттогава насам църквата на светилището „Мадона дела Корона“ е разширявана, преустроявана и обновявана няколко пъти. В продължение на векове строителните материали за нея са били донасяни тук на ръка. Преди да бъде построен път, те понякога са били спускани надолу по отвесната скала с помощта на дървена лебедка.
Фасадата във вида, в който я виждаме днес, е издигната през 1899 г. Тя е в неоготически стил и е украсена с мрамор от Сант’Амброджо – малко градче в близката долина Валполичела.
Между 1975 и 1978 г. църквата претърпява основен ремонт. За да бъде значително разширена, големи части от предишната постройка са разрушени, като същевременно са положени грижи за запазване на фасадата и други значими части. В резултат на това площта на църквата е увеличена почти три пъти. От 220 кв. м тя става 600 кв. м. Сега тя е дълга 30 м, широка 20 м, а куполът ѝ е висок 18 м.
Същевременно цялата западна и отчасти северната стена са премахнати и църквата е вградена в скалата. Когато влезеш в нея, отляво се издига стръмен каменист откос.
През юли 1982 г. папа Йоан Павел II издига светилището в ранга на малка базилика.
Първоначално светилището е наречено на Мадоната от Монте Балдо, но след пристигането на статуята Пиета̀ през 15-и или 16-и век местните хора го кръщават Santuario della Madonna Addolorata (на бълг., Светилище на Прескръбна Дева Мария). В днешно време най-познато е под името Madonna della Corona. Казват, че то е вдъхновено от короната, която планинските върхове образуват около църквата.
Интересно е да се отбележи, че светилището „Мадона дела Корона“ е крайната точка на Cammino dei Due Santuari (на бълг., Пътеката на двете светилища). Тя започва от светилището „Пиеве ди Киампо“, пресича седем долини на венецианските Преалпи и стига до „Мадона дела Корона“. Този поклоннически маршрут ви превежда през тучни гори и поля, осеяни с малки параклиси, които са свидетелство за религиозните и духовните традиции и пламенност на местните жители.
Какво да видите в светилището „Мадона дела Корона“?
Има много неща, които трябва да видите в светилището „Мадона дела Корона“. Ето кратък списък за ваше улеснение:
1. Via Crucis – известен като Кръстния път или Пътя на скръбта на български, това е пътека или маршрут, осеян със скулптурни композиции, пресъздаващи събитията от Страстите Христови – от осъждането на Исус от Пилат Понтийски до разпятието и погребението му. Изминаването на този път е вид поклонение за католиците, тъй като вярващите се спират пред всяко изображение, казват специални молитви и съзерцават страданията на Христос.
Виа Круцис на „Мадона дела Корона“ започва малко след селцето Спиаци и продължава до светилището. Ще видите скулптурните композиции, докато вървите надолу по шосето. Те са изработени от Рафаеле Боненте – архитект и човек на изкуството от Верона. Отнема му 34 години да завърши отделните групи статуи, които са в цял ръст и влючват по няколко фигури всяка.
2. Каменна галерия – това е тунел, изсечен в скалата през 1922 г. Преди това хората е трябвало да слизат по стръмни стъпала, за да стигнат светилището. Днес галерията им позволява да вървят до него по-лесно и безопасно. Когато влезете вътре можете да запалите свещ и да се помолите.
3. Via Matris – покрай късата алея, водеща към стълбите на църквата на светилището, ще видите седем малки параклиса – всеки с барелеф, поставен в мраморна арка в класически стил. Те изобразяват седемте болки на Прескръбна Дева Мария.
Те са дело на скулптора Уго Дзанони от Верона. Много от статуите от бял карарски мрамор по фасадата и във вътрешността на църквата също са негови авторски произведения.
4. Пиета̀ – това е статуята на Дева Мария, държаща в прегръдките си тялото на Христос. Тя се намира в светилището „Мадона дела Корона“ от 15-и или 16-и век насам.
Както споменах по-горе, съществуват две основни версии за това как е стигнала тук. Едната гласи, че в 1522 г. статуята е пренесена от ангели от остров Родос. Другата – че е била дарена през 1432 г. от местен феодал. Ще видите Пиета̀ в центъра на апсидата в църквата на светилището.
5. Мадоната от Монте Балдо – фреска от 14-и век, изобразяваща Мадоната с младенеца Исус. Днес тя се намира в Параклиса на изповеданията. Това е било първото изображение, почитано в първия параклис, построен тук през Средновековието.
6. Параклис на изповеданията – ще го видите по средата на стълбите, водещи към църквата на светилището. Освен фреската от 14-и век, тук можете да видите и копието на Scala Sancta.
7. Scala Sancta – наричани Скала Санкта или Светите стъпала на български език, това са 28 стъпала, изработени от мрамор. Първоначално са били в двореца на Пилат Понтийски в Йерусалим. Исус се изкачил по тях преди да се яви на съд пред римския управител на Юдея Пилат Понтийски. При това той е бил бичуван и кръвта му се е пропила в стъпалата.
Светите стъпала са били пренесени от Йерусалим в Рим през 4-и век. Днес те се съхраняват в Папското светилище на Светите стъпала в близост до архибазиликата „Свети Йоан Латерански“ в столицата на Италия.
Скала Санкта е пресъздадена на няколко места в Италия и по света. Нейно копие се намира и в светилището „Мадона дела Корона“. По традиция стъпалата трябва да се изкачат от вярващите на колене. Освен това те трябва да спират на всяко стъпало, за да кажат молитва и да размишляват върху Христовите страдания.
8. Витражи в църквата – те са много красиви и изобразяват тайните на Светата броеница.
9. Ex-voto – колекция от 167 оброчни дарове с различни форми и размери. Най-старият е от 1547 г. Той е дарен на светилището в знак на благодарност за чудодейното спасение на местна жена от удавяне в река Адидже.
10. Изложбата Mater Dolorosa – колекция от 80 статуи, изобразяващи Пиета̀.
11. Гробището на отшелниците – в стъклени урни са положени останките на някои от отшелниците, които са живели тук преди много векове.
12. Шест веронски камбани – изляти през 1884 г., техните сребристи гласове могат да развълнуват сърцето и душата. Да чуете биенето на камбаните, докато се наслаждавате на красотата на светилището в пазвите на планината, е много специално преживяване.
Как се стига до светилището „Мадона дела Корона“?
Има два основни начина да стигнете до светилището „Мадона дела Корона“. Изборът на единия пред другия ще зависи от това колко време имате на разположение и колко физически активни искате да бъдете при прехода си дотам.
Ето ги и тях:
1. Пешеходен преход по Пътеката на поклонниците до светилището „Мадона дела Корона“ – това е традиционният (а допреди няколко десетилетия и единственият) начин да се стигне до светилището. Познат е още и като Sentiero della Speranza (на бълг., Пътеката на надеждата).
Това е живописна туристическа пътека, която започва от малкото градче Брентино Белуно в долината Лагарина в провинция Верона и ви отвежда нагоре до светилището. Дължината ѝ е около 2 425 м. и включва 1 540 стъпала. Денивелацията ѝ е 600 м и обикновено се изминава за около час и половина до два часа.
Ако решите да посетите светилището по този начин, не пропускайте да ми кажете в коментар по-долу колко време ви отне изкачването на стъпалата. Все още имам намерение да направя този конкретен поход във Венето, но досега всеки път, когато съм посещавала Santuario della Madonna della Corona, съм избирала по-лесния вариант. Вижте точка 2 по-долу!
2. Достигане до светилището „Мадона дела Корона“ от Спиаци – както казах по-горе, Спиаци е малко селце на 850 м надморска височина. Пътят, който ви отвежда до Спиаци, предлага приказни панорамни гледки към близкото Лаго ди Гарда – най-голямото езеро в Италия.
Най-удобният начин да стигнете до Спиаци е с кола. Ще трябва да я оставите на големия паркинг в селото. Пристигнете възможно най-рано по време на активния сезон и/или на религиозни празници, тъй като светилището привлича все по-голям брой поклонници и посетители. Обикновено не е разрешено да стигнете с кола до самото светилище.
В противен случай можете да използвате обществени автобуси до Спиаци от Верона или от някое от крайезерните градчета. Подгответе се за дълго пътуване, разредено обслужване през слабия сезон и поне една смяна на автобуса по пътя.
Например, ако тръгнете от Верона, можете да вземете автобус 173 до малкото градче Каприно Веронезе и след това да се прекачите на автобус 471, който се изкачва до Спиаци. За актуална информация относно мрежата от обществени автобуси във Верона и околностите ѝ, проверете уебсайта на ATV – местната автобусна компания. През лятото можете да вземете и автобус 476 от градовете Гарда, Бардолино и Чизано до Спиаци.
След като стигнете до селото – с автомобил или с обществен транспорт – имате три възможности:
Шатъл автобус – ще ви отведе до светилището за около 10 минути. С малки изключения автобусът тръгва от Спиаци на всеки половин час в делнични дни и на всеки 15 мин. през почивните и празничните дни. Кликнете върху връзката за актуална информация и цени на билетите. Автобусът се движи всеки ден от април до септември. След това се движи в събота и празнични дни до 10 декември. През останалото време обслужването по линията е преустановено.
Пеша по шосето – просто трябва да следвате асфалтирания път, който започва от Спиаци и се спуска надолу до светилището. Дълъг е по-малко от километър и е същият път, по който се движи шатъл автобусът. Той ще ви отведе покрай ферма за алпаки, след което ще видите Кръстния път със скулптурните композиции на Рафаеле Боненте. Пътят открива приказни гледки към отвесните скали и долината на река Адидже. Поставена е здрава метална ограда, тъй като височините са значителни.
Пеша по стъпалата – има дълга поредица от стъпала, които водят от Спиаци надолу до светилището.
На края на пътя се намира галерията, която е била издълбана в скалата през 1922 г. Хората спират в нея, за да запалят свещи, преди да продължат към скалната тераса, върху която е построен комплексът на светилището.
При посещенията си винаги съм слизала пеша по пътя до светилището „Мадона дела Корона“, а на връщане съм се изкачвала по стъпалата до селцето. Преходът не е труден и е много приятен. Особено, тъй като обикновено се спирах няколко пъти по пътя. Първо, за да видя алпаките в малката ферма до шосето и да разгледам сергията, на която се продават изделия от вълна на алпака. После, за да разгледам скулптурите на Кръстния път и накрая, за да се насладя на панорамните гледки към долината и светилището.
Практически съвети за посещение на светилището „Мадона дела Корона“
Ето моите изпитани в практиката съвети, които ще ви помогнат да посетите „Мадона дела Корона“ в Италия възможно най-безпроблемно и приятно. Имайте предвид, че посещението на светилището само по себе си е християнско поклонничество. Без значение какви са духовните ви убеждения, от посетителите се очаква да проявят уважение към мястото, неговата история и религиозно значение.
Облечете се подходящо – раменете и коленете трябва да са покрити. Ако нямате шал, яке или нещо друго, с което да се загърнете, малкият магазин за сувенири в светилището обикновено предлага наметки на посетителите.
Сложете си удобни обувки – ако решите да отидете пеша до светилището (вместо да вземете шатъл автобуса от Спиаци), уверете се, че сте с удобни обувки с добър грайфер. Пътят от селцето надолу към светилището „Мадона дела Корона“ е асфалтиран, но има стръмен наклон. Също така големият брой стъпала тук също са доста стръмни и неравни.
Проявете уважение към църковните служби – светилището „Мадона дела Корона“ е място за тишина и размисъл. Литургия се провежда няколко пъти на ден. По време на църковните служби не е добре да се правят снимки и да се обикаля из църквата. Можете да влезете в нея при отслужването на литургия, но е най-добре да седнете и да слушате (ако не искате да се включите), вместо да се разхождате напред-назад и да вдигате шум.
Пазете се от слънцето – през лятото тук става доста горещо. Не забравяйте слънцезащитния крем и шапка. Вземете със себе си и бутилка вода. Можете също да си купите кафе, вода, други напитки, както и закуски и сандвичи от кафенето на светилището. То разполага и с просторна тераса с прекрасна гледка. В Спиаци също има множество ресторантчета и кафенета, които предлагат местни деликатеси.
Проверете официалния уебсайт за актуална информация – винаги правете справка с официалния уебсайт на светилището „Мадона дела Корона“ за актуална информация относно посещението на това необикновено място. Кликнете тук, за версията му на английски (той е достъпен и на италиански, немски, испански и френски език). Кликнете тук, за да посетите страницата на светилището във Facebook.
Кои други светилища може да се посетят в близост до „Мадона дела Корона“?
Три от най-красивите и интересни християнски светилища в Северна Италия се намират на лесно разстояние с кола от светилището „Мадона дела Корона“. Посещението им ви дава възможност да опознаете района по-проникновено.
Ако не се бавите много-много при разглеждането на забележителности и нямате нищо против да шофирате, можете да посетите едно от тези светилища в същия ден като „Мадона дела Корона“ или две от тях в деня преди или след това.
Те са:
Светилище на Мадоната от Фрасино – това светилище се намира на мястото на чудотворно събитие, случило се на 11 май 1510 г. Тогава местният фермер Бартоломео Бролья е нападнат от голяма отровна змия, докато се разхожда из полята.
Той се помолил на Дева Мария да го спаси. В този момент в клоните на близкия ясен (на италиански, frassino) се появила малка статуя на Мадоната, осветена от силен лъч светлина, което пропъдило змията.
Статуята и стволът на дървото могат да се видят и до днес в църквата, построена в чест на божественото чудо. Това светилище се намира близо до крайезерното градче Пескиера дел Гарда и до него можете да стигнете с кола от Спиаци за около 40 мин.
Абаството Магуцано – това е бенедиктинско абатство в покрайнините на крайезерното градче Дезенцано дел Гарда. Можете да стигнете до него с кола за малко повече от 50 минути от Спиаци.
Основано през 9-и век, днес абаството има красива ренесансова църква, малък музей и зографско училище.
Светилище „Монтекастело“ – разположено точно под стръмен планински връх това наскоро реставрирано светилище предлага спираща дъха гледка към Лаго ди Гарда. То се намира на западния бряг на езерото, така че от Спиаци дотам ще стигнете за около два часа.
Първо ще трябва да се спуснете с кола до крайезерното градче Тори дел Бенако откъдето да вземете ферибота за автомобили до градчетата Тосколано-Мадерно. След това ви предстои живописно пътуване нагоре по езерото. Ще преминете през прекрасни градчета, покрай величествени вили и цитрусови горички.
Последният етап от маршрута е по Strada della Forra – път, който следва извивките на древен каньон и открива прекрасни езерни панорами. Пътят е толкова красив, че дори е включен в сцена на преследване с автомобили във филма за Джеймс Бонд „Квант милосърдие“.
Къде да отседнете в района на светилището „Мадона дела Корона“?
В Спиаци, езерото Гарда и Верона има голямо разнообразие от места за настаняване.
Ето някои конкретни предложения. Всички са силно препоръчани:
Спиаци: Hotel Corona, Hotel Belvedere,
Югоизточния бряг на езерото Гарда: Sky Pool Hotel Sole Garda, Hotel Villa Anthea, B&B da Cesco
Верона: Hotel Accademia, Relais Balcone di Giulietta, Palazzo Monga Boutique Guesthouse
Също можете да използвате картата по-долу, за да получите бърза визуална представа за наличните възможности за настаняване в района. Можете да увеличавате и намалявате мащаба, да въведете конкретни дати на пътуване и след това да кликнете върху различните цени на екрана за подробна информация за хотела, за който искате да научите повече.
Освен това прочетете и тази статия в блога ми. В нея разяснявам различните видове места за настаняване, които можете да резервирате в Италия. Тя ще ви даде много идеи за най-добрите и най-причудливите места за нощуване тук:
Къде да отседнем в Италия – 19 вида места за настаняване, подходящи за всеки бюджет
Какви храни трябва да се опитат в района на светилището „Мадона дела Корона“?
За изчерпателно описание на традиционните храни, ястия, сирена, десерти и вина, които можете да опитате около езерото Гарда, разгледайте тази статия в блога ми:
Районът е особено известен със своите кестени, зехтин, полента, езерна риба и голямо разнообразие от сирена и кашкавали местно производство. В Спиаци има множество ресторантчета и тратории, в които се сервират чудесни ястия, вдъхновени от планината и езерото.
Ако искате да хапнете нещо леко за обяд, в кафенето на светилището обикновено има голям избор от панини (panini) – хлебчета с резени кашкавал и различни салами.
Какво друго да видите и правите в околностите на светилището „Мадона дела Корона“?
Светилището „Мадона дела Корона“ е чудесна възможност за целодневна или полудневна екскурзия от Верона, Виченца, Падуа и повечето малки градчета около езерото Гарда.
Наблизо можете да посетите и:
Монте Балдо – планинска верига, често наричана Градината на Европа заради голямото си разнообразие от растения. От Монте Балдо можете да се спуснете с кабинков лифт до Малчезине – очарователно градче със средновековен замък и крепостни стени на брега на езерото Гарда. Кабината на лифта се върти бавно, докато се изкачва или спуска, като по този начин ви предоставя 360-градусова гледка към планината и езерото.
Град Гарда, Бардолино, Тори дел Бенако, Малчезине, Ладзизе, Дезенцано дел Гарда или друго малко градче на бреговете на езерото Гарда. За да ви помогна в избора, кликнете тук за 20-те най-красиви градчета, които трябва да видите около най-голямото италианско езеро.
Валполичела – хълмист район, известен с лозята и виното си. Осеян е и с красиви градчета, които си заслужава да посетите.
Верона – градът на Ромео и Жулиета е на по-малко от час път от светилището „Мадона дела Корона“. Това е оживено и вълнуващо място с множество забележителности – от римски развалини и изографисани средновековни къщи до музеи, които просто не може да се пропуснат.
Роверето и Тренто – два често пренебрегвани северноиталиански града, които имат какво да предложат от гледна точка на история, красота и вкусна храна. И двата се намират в автономната италианска провинция Трентино и до тях се стига лесно от Спиаци за около час с кола
Разгледайте и тази статия в блога ми за още повече идеи за места, които да посетите, неща, които да правите, както и множество туристически маршрути и забележителности около езерото Гарда:
Карта на езерото Гарда – Какво да видим около най-голямото италианско езеро
Ако предпочитате да се забавлявате в някой от увеселителните и водните паркове на езерото Гарда, в тази статия в блога ми ще намерите цялата необходима информация:
19 най-добри тематични парка около езерото Гарда в Италия – с карти и практически съвети
В заключение
Светилището „Мадона дела Корона“ е специално място, което да посетите в северната част на Италия. Построено на отвесна скала в масива Монте Балдо, светилището сякаш виси между небето и земята. Можете лесно да стигнете до него от близкия град Верона, а освен това е и на кратко разстояние от Лаго ди Гарда – най-голямото италианско езеро.
Да прекараш половин или един ден в светилището е чудесно преживяване в това кътче на Италия. С хилядолетна история, това е свещено място в лоното на природата, където можете да се насладите на прекрасни панорамни гледки и да се доближите до традициите и вярванията на италианския народ.
В тази статия в блога ми днес споделих с вас изчерпателна и изпитана от първа ръка информация за това как да посетите светилището „Мадона дела Корона“ в Италия. Как да стигнете до него, какво да видите там, какво да правите в околностите му, къде да отседнете и какви ястия да опитате от местната кухня, включих много подробности, които ще ви помогнат при планирането на вашата италианска почивка.
Пожелавам ви приятно изкарване в Италия!
Ресурси за пътешественици
Пригответе се за пътуването си до светилището „Мадона дела Корона“ в Италия
Вземете си пътеводител от Amazon.
Купете билети за самолет, влак и автобус чрез Omio.
Потърсете място за настаняване в Booking.com.
Резервирайте турове и екскурзии с GetYourGuide, Viator и Tiqets.
Благодаря ви, че сте тук! Можете да ми оставите коментар, да добавите снимките в Pinterest или да споделите тази статия в социалните мрежи чрез бутоните най-горе и в края на страницата.
За още полезна информация, харесайте страниците на блога ми във Facebook и Instagram и се абонирайте за моя пътешественически бюлетин.
Добавете в Pinterest!
